Интервю с Kai Hansen (GAMMA RA...

Интервю с Kai Hansen (GAMMA RAY)

Интервю с Kai Hansen (GAMMA RAY)

Вселата дружина на Kai Hansen - GAMMA RAY дойде за четвърти път у нас. И направи най-емоционалния си концерт. Гамите бха подкрепени от сънародниците си FREEDOM CALL и италианците SECRET SPHERE. За концерт на GAMMA RAY може да се каже едно единствено нещо – тази група трябва да се гледа на живо! Задължително!!!. Специално за феновете си тук групата промени леко сета си, като изпълни невероятната „тиквена” класика "Ride the Sky". Организатори на концерта, състоял се на 21.02.2010г. в столичния клуб "Blue Box", бяха „ABV Pro”, които се справиха, за кой ли път, брилянтно!

Интервюто с Kai Hansen (GAMMA RAY) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 05.04.2010г. Части от него са монтирани в „Гласовете на рока” по БНТ Сат на 14.04.2010г.


От другата страна - За четвърти път сте тук. Какво очаквате, какво си спомняте от предишните си гостувания?

Kai Hansen - Винаги се стремим да свирим тук. Абсолютно. Винаги си изкарваме чудесно, независимо, че свирим за четвърти път у вас. Мисля за шоуто довечера.

От другата страна – По един и същи начин ли се чувствате, когато свирите в една държава няколко пъти?

Kai Hansen - В страните, в които не свирим толкова често, ситуацията е по-специална за нас. И България е една от тях.

От другата страна - Разкажи ни за новия албум „To The Metal”.

Kai Hansen - Най-голямата разлика от предишните дискове, е че новият не е концептуален. Чувствахме се свободни да направим това, което искаме. Ръководехме се единствено от идеята песните да бъдат по-стегнати, да не правим твърде дълги аранжименти, с милиони сола и части. Искахме да запазим парчетата близо до първоначалните идеи, да бъдат кратки. В миналото сме направили твърде много дълги песни, с които винаги сме имали проблем, особено когато свирим на живо. Някои не можем да ги изпълняваме, точно защото са твърде дълги. Така че си казахме, че е дошло време да направим малко по-къси композиции - като разбиващи хит сингли, ако го погледнете по този начин. Това е основната разлика между новият ни диск „To The Metal” и предишните. Освен това в този албум подходът към музиката като цяло е друг. Да, има класически неща, но сме отделили и много пространство за елементи от останалите сфери на метъла. Неща, които не сте чували GAMMA RAY да правят преди.

От другата страна - Кога ще чуем дет метъл вокали в запис на GAMMA RAY?

Kai Hansen - В действителност аз съм използвал такива вокали. Това са малки части от ревове в „Shame Forever” – във втория стих. Но съм отворен за всичко. Защо пък не! Когато нещо ме забавлява, ще го правя толкова дълго, колкото ми носи удоволствие.

От другата страна - Всеки път, когато те срещна, виждам, че си позитивен и слънчев човек. Как го постигаш?

Kai Hansen - Хубав въпрос. В действителност смятам, че това идва отвътре. Опитвам се да се забавлавям в живота, това е. Разбира се, случва се да се занимаваме с глупости, понякога съм тъжен и депресиран, но през повечето време се опитвам да се боря с тези състояния, не да се оплаквам какво не е наред и от простотиите, които ме заливат. Просто се опитвам да бъда щастлив с това, което имам, да се забавлявам с хубавите моменти, които животът ми поднася. И това е много по-добрия път, по който да минеш.

От другата страна - По какъв начин това се отразява в музиката ти? Музиката на GAMMA RAY позитивна ли е?

Kai Hansen - Посланията винаги са позитивни, дори когато звучим агресивно, дори когато използваме страховете си, гнева си, омразата си, всичко, което чувстваме, в музиката си. Когато свирим, все още носим усещането за приповдигнатост. Не знам. Просто ние сме такива.

От другата страна - Останалите в групата също ли са позитивни хора?

Kai Hansen - Определено! Като характери сме различни. Но като цяло и четиримата си влияем, за да правим това.

От другата страна - Имаш ли си любими страни, в които да свириш?

Kai Hansen - Ако трябва да отговоря сериозно - не. Обичам да свиря в страни, където хората са темпераментни, с луди сърца, както искате го наричайте. На места, където феновете са много ентусиазирани. Има места по земята, където хората са доста резервирани. Но го оценявам.

От другата страна - Изморително ли е да правите толкова дълги турнета?

Kai Hansen - Няма как да не е изморително, но се опитваме да си даваме кратки почивки. По време на това европейско турне ще свирим три седмици, после ще почиваме 10 дни, след това отново три седмици по пътя. Следват отново няколко дни релакс, преди да се отправим на много дълго световно турне. Разбира се, всеки е щастлив, когато си е вкъщи.

От другата страна - Когато сте на турне, има ли място, което можеш да наречеш свой дом?

Kai Hansen - Тур бусът, разбира се. Понякога, когато спиш в хотелски стаи... Нали се сещаш, затръшваш вратата, имаш си личното пространство. Много от хотелските стаи изглеждат по един и същи начин – има легло, телевизор, душ, разхвърляш си багажа и на всичкото това казваш, че е твой дом, за по-малко от ден. Това е прекрасно.

От другата страна - Как си почивате, когато имате концерти всеки ден?

Kai Hansen - През повечето време въобще не става въпрос за почивка, а в много случаи се чувстваме наистина отегчени, когато трябва да чакаме саундчека всеки следобед. Това е. Почиваме си по различни начини. Понякога се разхождаме наоколо, разглеждаме града, в който сме. Разбира се, винаги можеш да се върнеш в автобуса, да поспиш или да погледаш някой филм, или каквото ти се прави. Но в основата си всичко е едно огромно чакане. Получава се нещо като цикличност.

От другата страна - Когато чета интервюта, които си давал, винаги има въпроси свързани с HELLOWEEN. Не се ли оттегчаваш да говориш едно и също нещо всеки път?

Kai Hansen - Да, но разбирам, че има хора, които не са запознати с миналото ми. Така че когато някой ме попита - отговарям. Разбира се, това е част от нещата, които правим. Хората искат да знаят нещо, независимо, че понякога това нещо е много глупаво. Тогава е много трудно да дадеш някакъв отговор.

От другата страна - Успя ли Kai Hansen да излезе от сянката на HELLOWEEN?

Kai Hansen - Определено. Тази сянка не носи лоши чувства. Всъщност никога не съм гледал на нещата по този начин, сянката е винаги нещо, което те покрива с мрак. Но въпросът не е в това. Щастлив съм от времето си в HELLOWEEN и от нещата, които сме направили. Така че тази сянка е хубава. По-скоро е като светлина от миналото, която ме води, осветява пътя ми, все още е тук. Разбира се, че е помогнала много на GAMMA RAY да продължава да върви по пътя си, за което съм благодарен. И се забавлявам.

От другата страна - През 1995 година издадохте един от крайъгълните камъни на паур метъла - албума „Land Of The Free”. Как смяташ, проклятие или благословия беше да издадете този албум в началото на кариерата си?

Kai Hansen - Когато създадеш нещо, което много се харесва от повечето хора, винаги е както благословия, така и проклятие. Защото хората ти поставят някакъв стандарт и това очакват и искат да чуят от теб. От друга страна, ако правиш едно и също нещо всеки път, хората ще се започнат да се оплакват и да се оттегчават. Ако направиш нещо различно, хората пак ще са недоволни. Не можем да задоволим всички вкусове. Правим това, което усещаме, както го усещаме в съответния период. Като снимка – това е начинът, по който изглеждаш по това време. Година по-късно ти си се променил, чувстваш се различно, така че и музиката, която правиш, също е различна. Но никога не сме изоставяли пътя, по който сме поели. Все още сме метъл. Но понякога обличаме различни дрехи!

От другата страна - Как виждаш пауър метъл сцената днес?

Kai Hansen - За мен не съществува определението пауър метъл сцена. Смятам, че никога не съм поставял подобни определения, защото жанрът пауър метъл за мен не съществува. За мен това е хеви метъл. Никога не съм откривал разлика между това, което правим ние и това, което бандите от Новата вълна на британския хеви метъл са правили. Не го разбирам. Когато поискам някой да ми обясни какво е пауър метъл, ми отговарят: „двойни каси и високи вокали”. Хей, осъзнай се. Ако това е дефиницията за пауър метъл, значи и DEEP PURPLE са пауър метъл. За мен такъв термин не съществува. Но сцената, както и да я погледнеш, е много жизнена. Винаги сравнявам метъла с метъл. Говорим за големи неща, като Хидра. Стилът има много глави. Едно тяло с много глави. И ако от време на време някоя глава падне, на нейно място израства друга, променя цвета си, изражението си. Така че метъл сцената е много жизнена, тя живее. А това е чудесно.