Интервю с Ken Hensley (ex-URIA...

Интервю с Ken Hensley (ex-URIAH HEEP)

Срещнах се с Ken Hensley през 2008 година, когато музикантът участва на традиционния вече фестивал “July Morning” на Камен бряг, заедно с Б.Т.Р. и бившия вокалист на URIAH HEEP John Lawton. Разговаряхме предния ден в Каварна в сградата, в която John Lawton има апартамент. Ken Hensley е голям сладкодумец и търпеливо отговори на всички въпроси. На следващия ден в 5,30 сутринта под пръстите на Ken от хамънд органа се разнесоха акордите на култа “July Morning”. През това време слънцето бавно и величествено обагряше хоризонта. Незабравимо!!!

Интервюто с Ken Hensley (ex- URIAH HEEP) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 14.07.2008 година. Части от него са монтирани в „Гласовете на рока” по БНТ Сат на 13.08.2008 година, публикувани са в брой 49 на списание „Про-РОК” и в програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Как се чувстваш тук?

Ken Hensley - Добре. Снощи пих доста вино и спах чудесно. Днес е слънчево и времето е много хубаво.

От другата страна - Ти си тук за фестивала “July Morning”. Какво знаеш за него?

Ken Hensley - Казаха ми преди няколко години, че има традиция в България на всеки първи юли да се слуша тази песен на плажа. Снощи гледах филм за миналогодишния фестивал, когато John е бил тук. Какво мисля – това е страхотно. Много емоционален момент наистина, въпреки че когато пишех песента преди 36-37 години в тур буса в Англия, не се бях сетил за точно такова празнуване. Но е много хубава традиция.

От другата страна - Знаеше ли че трябва да свириш в 5.30 сутринта?

Ken Hensley - Да. Това не е нормално. Обикновено по това време храня животните във фермата си. Така че времето е нормално за мен, но е странно чувството да свиря в 5.30 сутринта. Ако бях по-млад... Но пък сигурно ще е забавно.

От другата страна - Какво ти каза John за България и за свиренето ви тук?

Ken Hensley - John ме покани преди няколко месеца, когато знаеше вече, че ще дойде, погледнах си графика, имах малко свободно време от записи и фестивали и се съгласих.

От другата страна - Вярваше ли че "July Morning" може да се превърне в такъв символ?

Ken Hensley - Не, през годините съм чувал много странни неща за моите песни. "Lady In Black", например, е нещо като втори национален химн на Германия. Много истории има. "July Morning", например, някои хора я използват като музика на сватбите си. Всичките тези слухове ме изненадват. Когато написах "Lady In Black", която беше за албума "Solsbury" – това просто беше песен за албума, не съм мислил какво ще стане с нея след години. Записах ме я за албума. Групата не я хареса особено, защото беше твърде акустична и не толкова твърда като звучене, но продуцентът ни я одобри. Дейвид я изпя, въпреки че не беше неговия тип песен. Разбираемо. Издадохме албума, тръгнахме на турне, а след три месеца някой ми се обади и ми каза, че "Lady In Black" е номер 1 в Германия, което беше наистина странно, защото тя не беше писана с цел да стане хит. Тази малка песничка, която дори не беше предвидена за сингъл, камо ли да стане номер 1. Интересното е, че след толкова години, тя си остава популярна. Това ме изненадва твърде приятно. Всеки иска да напише песен, която да стане класика или институция и да се помни дълго и се радвам че ние успяхме. Това е голям комплимент.

От другата страна - Какви са спомените ти около написването на "July Morning"?

Ken Hensley - Бяхме на турне във Великобритания с SHANNON HAM, шоугрупа от Америка. Пътувахме всички заедно в един голям автобус - групите, оборудването и техниците. В края на всяко шоу чакахме да натоварят апаратурата и веднъж докато чакахме, аз извадих акустичната китара и понеже беше юли започнах да пея: "There I was on a July morning". Това е единствената част от песента свързана с реалността. Защото аз наистина бях там една юлска утрин. Останалото е плод на въображението ми. И така се появи заглавието. Песента се получи дълга и стана много популярна, защото през 70-те радиостанциите пускаха и дълги парчета, не както сега. Това е една от любимите ми песни, защото показва най-доброто от URIAH HEEP - динамиката, мелодията, всичко.....Публиката също хареса тази песен, винаги атмосферата е много специална, когато я свирим. Но когато я композирах, не съм мислел какво ще стане след 10, 20 или 30 години. Не мислиш за тези неща. Наистина е радостно, когато видиш, че песента се помни толкова много време.

От другата страна - Кажи нещо повече за соловия си албум "Blood On The Highway"? Знам, че е нещо като саундтрак за живота ти...

Ken Hensley - По скоро е саундтрак към живота на рок-звезда през 70-те години. Разказвам тази история от моята гледна точка.

От другата страна - Всяка песен от този албум ли е свързана с живота ти?

Ken Hensley - Албумът показва 10 години от живота на една рок-звезда, от началото до естествения край. За мен това беше времето ми с URIAH HEEP. Началото на успеха, известността, златните плочи, наркотиците....описвам всеки един елемент.

От другата страна - Защо този албум излиза през 2007 година?

Ken Hensley - Този албум не беше точно моя идея. Идеята дойде от шефа на издателската компания, която прави моята книга. Той ми се обади и ме попита дали би било възможно да напиша музиката за моя живот. Съгласих се, написах някои песни и така се получи. Първо беше написана книгата, после беше издаден албумът, после книгата беше преиздадена, излезе и DVD... стана трилогия.

От другата страна - Как би определил тези 10 години?

Ken Hensley - Това бяха 10 вълнуващи години. Когато бях малко момче исках да бъда рок-звезда, свирех в доста групи, издадох няколко албума през 60-те и успях да оцелея като професионален музикант, което си е трудна работа – да живееш само от музка. След това с URIAH HEEP имахме истински мениджмънт, пишехме песни и имахме всичко, от което се нуждаем. Написахме и записахме много песни. Времето беше вълнуващо. След това пробихме в Америка, която тогава беше огромен пазар, така че успееш ли там, значи си успял навсякъде. Всички мои мечти се сбъдваха, беше невероятно време. Трудно ми е да го опиша. Помня всичко много ясно. За щастие успях да оцелея при този начин на живот и сега вече мога да имам и истински живот. Постигнах нещо, което 99.9% от музикантите не успяват и затова съм много благодарен.

От другата страна - Защо напусна през 1980?

Ken Hensley - Случиха се много неща. Началото на края започна в средата на 70-те години, когато David имаше проблем с алкохола. Тогава забравихме за музиката и започнахме да се правим на рок-звезди с лимузини, частни самолети, първокласни хотели...Когато си млад и богат, правиш луди неща. В един момент, както си беден, ставаш много богат, но няма кой да те научи как да се справяш с всичкото това богатство, а ние не се справяхме добре. Няма написани книги за това как да се държим. Дойдоха наркотиците. Егоизмът ни започна да се проявява. Постепенно изгубихме връзка, David стана алкохолик, Gary имаше проблем с хероина още отпреди това. Накрая останахме само Mick, Lee и аз. За мен лично краят настъпи, когато в групата дойде John Sloman като певец, който беше грешен избор. Той не можеше да изпее старите ни песни. Чувството в URIAH HEEP беше изчезнало.

От другата страна - А възможен ли е реюниън тур на URIAH HEEP?

Ken Hensley - Невъзможно. Ако Gary и David бяха още живи, може би, но сега не. Mick притежава правата върху името и затова и сегашната му група се казва URIAH HEEP.

От другата страна - Смяташ ли че сегашния URIAH HEEP е просто един солов проект на Mick Box?

Ken Hensley - Не мисля, Mick не е особен композитор, той има нужда от другите. Mick притежава правата върху името, но не притежава музикалния дух на URIAH HEEP. Това, разбира се, е мое мнение - като на човек, бил част от оригиналния състав.

От другата страна - А какво мислиш за последния им албум "Wake The Sleeper"?

Ken Hensley - Чух първите пет минути от него, бях с един приятел в Норвегия преди няколко седмици, DJ в голяма норвежка радиостанция. Той ми пусна малко от албума и това, което мога да кажа е, че звучи като един много добре продуциран албум. Звучи ми познато, което може би е добре. Сигурно е добър албум, не съм го слушал.

От другата страна - Какъв смисъл се крие зад заглавието "Blood On The Highway"?

Ken Hensley - Това е символ на живота ни през 70-те. Пътувахме постоянно. Заглавието изразява всички сълзи, кръв и пот, които сме пролели по пътя.

От другата страна - Как избра вокалистите за този си албум?

Ken Hensley - Аз не съм много добър в пеенето на рок парчета, защото нямам гласа на един рок вокалист. Исках вокалисти които могат да звучат като големите певци на 70-те - Lou Gram, Sammy Hagar, David Byron... Jørn Lande е такъв тип вокалист, той знае много за музиката на 70-те, а и всеки казва, че той може да звучи като David Coverdale. Той беше естествения избор. Винаги съм искал да работя с Glen, все го отлагахме и накрая направихме и с него две песни. Същото и с John. Имах нужда от женски вокал и се свързах с Lee. Исках различни гласове, не непременно големи имена, но пък идеалните гласове за този тип песни. Аз самия знам своите граници като певец и пея само там, където мога.

От другата страна - Прочетох някои мнения, че "Blood On The Highway" звучи повече URIAH HEEP отколкото "Wake The Sleeper"....

Ken Hensley - Може би защото начинът на продуциране е същият, какъвто съм ползвал и в URIAH HEEP. Но не съм слушал "Wake The Sleeper" и не мога да дам мнение.

От другата страна - Смяташ ли че музика като тази на "Blood On The Highway" може да оцелее сред толкова много различни тенденции днес?

Ken Hensley - Мисля че "Blood OnThe Highway" не може да стане хитов албум, това не е комерсиална музика, но пък тя носи послание, което ще е валидно и след 10 години. Аз лично съм доволен на 99% от албума си.

От другата страна - Би ли сравнил рок музиката днес и в миналото? Рокът все още ли е бунт или сега е по-скоро мода?

Ken Hensley - Мисля, че има много добри и качествени рок банди, но това, което липсва, са добри песни. Чувам много музика, която звучи изкуствено, тъй като в наши дни е много лесно да направиш албум. По-рано ти трябваше продуцент, договор, студио, беше трудно и скъпо, но сега вече не е. 70-те са специални, защото всичко се правеше без лаптопи, интернет, GSM, мейл....По-рано бяхме по-творчески настроени и само най-добрите достигаха върха. Сега има невероятни музиканти, но вече не мога да чуя песен, която да ме впечатли силно.

От другата страна - Кажи нещо повече за работата си с Blackie Lawless от W.A.S.P.?

Ken Hensley - Тогавашният басист на W.A.S.P. ми предложи да свиря с тях. Пътувах до Лос Анжелис,срещнах се с Blackie и Rod Smallwood, посвирихме заедно, научих музиката. Blackie е интелигентен човек и си изкарахме добре.Три месеца по-късно Rod ми се обади и ме покани на рилийз партито на албума, което се провеждаше в неговата къща в Бевърли Кениън. Отидох с жена ми и там видях заглавието на албума - "The Headless Children", видях текстовете и ми се прииска да потъна в земята от срам. Намразих този тип текстове, просто не виждам смисъл да използваш “Fuck” в песен, това мога да го чуя и в кварталната кръчма. Поискаха да свиря с тях и занапред, но им отказах.

От другата страна - А какъв тип текстове харесваш?

Ken Hensley - Текстовете са начин да изследваш английския език, да кажеш много неща по различен начин. Не виждам смисъл в гадните текстове на съвременните рап и метъл групи. Английският език трябва да се използва умело.

От другата страна - Кой е най силният момент в твоята музикална кариера?

Ken Hensley - Много са, но най-силният момент е винаги, когато успея да завърша песен, която харесвам.