Интервю със Zak Tell (CLAWFING...

Интервю със Zak Tell (CLAWFINGER)

CLAWFINGER свириха за първи път у нас на фестивала “Spirit Of Burgas”. Те излязоха на сцената 30 минути след като пристигнаха в Бургас. Направиха страхотно шоу и отстъпиха мястото си на THE CRYSTAL METHOD. 30 минути след като слязоха от сцената Zak Tell, вокалистът и основен текстописец на бандата, се появи в зоната за интервюта, за да отговори на няколко въпроса на журналистите. Ето и отговорите, които Zak даде за „От другата страна”. Едно рамо при интервюто удари Албена Цолова – Бета от магазин „Яко”.

Интервюто с вокалистът на CLAWFINGER Zak Tell е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 28.09.2009г. Части от него са монтирани в предаването „Гласовете на рока”, което ще се излъчи на 14.10.2009г.


От другата страна - Привет! Какво мислиш за представянето ви и за публиката?

Zak Tell - Публиката беше фантастична. Не мога да я сравня с нищо. Перфектна. А концертът – направихме добро представяне. Направих една голяма грешка, но гадостите се случват. Пътувахме 17 часа. Смесих две парчета. Просто мозъкът ми отказа. И не се получи нищо. Но не ми пука. Това е забавно, глупаво, но няма значение. Свирихме обаче много кратко. Бих искал да беше поне час и половина. Излизаш на сцената, разбиваш се и в един момент – „какво, свърши ли вече”? Но това е фестивал и тук правилата се различават от клубните участия.

От другата страна - Какво се случва в лагера на CLAWFINGER?

Zak Tell - Музикалната индустрия се промени твърде много от времето, когато започвахме през 1993 година. А основното, което се случва с групата е, че направихме последното си голямо турне в края на 2007, за албума „Life Will Kill You”, който излезе същата година. И през 2008 повече не можехме да живеем от музиката. Така че трябваше да си намерим работа. За да издържаме семействата си и да плащаме наемите, храната. Така, че CLAWFINGER се превърна в хоби, защото вече си имаме нормална работа. Което е страхотно, защото живеехме от групата 16 години. Не мога да се оплаквам по никакъв начин. Но разбира се, че нещата не са същите. Вече нямаме толкова време, за да стоим в студиото и да композираме, и да бъдем глупави момчета от банда. Вече имаме нормална работа. И това е и причината все още да няме нов албум. Това е простата истина. Но отвъд това нещата не са се променили много. Имаме нов барабанист от няколко години. Все още се разбираме. Изкарваме си чудесно. Обичаме да правим концерти. Нищо в групата не се е променило толкова много. Просто реалността е различна.

От другата страна - Какво точно работиш?

Zak Tell - Започнах като асистент в училище. Помагам на учителите от началните класове. Внимавам децата да не викат много, помагам за училищната работа и също така се занимавам с децата и след часовете. Като в занималните. Учат си уроците, приготвям им храна. Играя с тях. Излизаме на разходки. Основно работя с деца през целия ден. Забавлявам се много. Това, което харесвам в децата, е че са брутално честни и откровени. Ако изглеждаш глупаво, те ще ти го кажат. Ако мислят, че нещо е страхтно, няма да го спестят. Ако сгрешиш, няма да го подминат. Когато пораснеш, започваш да се компрометираш. Спестяваш истината. Правиш нещата по-красиви, отколкота са всъщност. Децата не правят така и затова ги обичам.

От другата страна - Децата имат необременено съзнание.

Zak Tell - Точно така. Те не търсят изгода и все още имат въображение. Всичко се случва в съзнанията им. Те излизат в гората и играят с часове. Трябва да обичаш децата. Те са бъдещето.

От другата страна - Кой е първият урок на който ги учиш?

Zak Tell - Най-важното нещо е да бъдат честни, към това което усещат и мислят. Да не си измислят. Да не се правят на щастливи, когато не са. Да не претендират, че са добри, когато не са. Децата живеят тук и сега. Ако им кажеш нещо, те го приемат и не го поставят под съмнение, след което ще продължат да си играят или да правят това, което са правили. Уча ги да бъдат честни. Защото честността е нещото, което губим, когато станем възрастни. Започваме да крием и да лъжем. Уча ги просто да бъдат честни.

От другата страна - Три неща, за да оцелееш на фестивал?

Zak Tell - От другата страна - Три неща за оцеляване на фестивал, като член на група разбира се. Организацита в бекстейджа. Да има храна, бира и вода. Всички онези неща, от които се нуждаеш, когато си на сцената и когато сезеш от нея. Те са много важни, за да се чувстваш добре и за да дойдеш на фестивал. Разбира се чудесната публика. Но това зависи от нас самите. През годините публиката е разбрала, че шоуто ни е искрено. Нямаме симбеци, няма есплозии. Не използваме глупави момичета по бикини на сцената. Не правим така. Ние сме истинска, груба енергия и се опитваме да си изкараме чудесно. Разбира се, че пубилката е важна. Това е основно.

От другата страна - Кой от групата има умения да напише книга?

Zak Tell - Не мисля, че някой от нас има уменията да напише книга. Но разбира се ще посоча себе си, защото аз пиша тексовете. Не смятам, че е възможно сега, но е един ден може и да е забавно.

От другата страна - А какво ще бъде заглавието?

Zak Tell - Нещо тривиално от рода на „Истината за CLAWFINGER”. Искаш нещо грабващо за име – може би „Истината”. Разбира се, че книгата ще бъде пълна с лъжи, но ще я наречем „Истината”.