Интервю с Henri Sattler (GOD D...

Интервю с Henri Sattler (GOD DETHRONED)

Интервюто с китариста и вокалиста на GOD DETHRONED Henri Sattler взе специално за „От другата страна“ сътрудникът на предаването Албена Цолова – Бета от магазин „Яко“, София. Преводът е на OMT от „Metal Hangar 18”. GOD DETHRONED свириха у нас на 29.06.2009г. по покана на новата промоутърска агенция R.B.F. Agency. Съпорт на холандците у нас в клуб "The Box" в София бяха италианците FLESHGOD APOCALYPSE и сърбите SACRAMENTAL BLOOD. Тогава Henri Sattler трябваше да се включи директно в предаването, но концертът закъсня. Защо? Четете по-долу. Важното обаче е, че все пак GOD DETHRONED направиха дебюта си в България.

Интервюто с Henri Sattler (GOD DETHRONED) беше излъчено на 17.08.2009г. в „От другата страна“ по радио Варна.


От другата страна - Не ме изненадва, че сте имали проблеми с преминаването на сръбската граница. 90% от групите, идвали в България, са имали такива проблеми.

Henri Sattler - Не че сме имали чак такива проблеми, по-скоро сръбската митническа проверка беше малко тегава или по-скоро й искаше да е такава.

От другата страна - Това е малко по-различно, те просто ви затрудняват живота.

Henri Sattler - Да, за тях може би, но проблемът всъщност е, че имахме сръбски придружители...

От другата страна - SACRAMENTAL BLOOD.

Henri Sattler - Да, SACRAMENTAL BLOOD и те имаха големи проблеми на българската граница, в смисъл, че ние минахме за 5 минути, а тях ги задържаха за два часа и половина, така че това е големият проблем за днес.

От другата страна - Можеш ли да посочиш причина за тяхното задържане?

Henri Sattler - Смятам, че българските митничари не харесват сърби. Третират ги като военнопрестъпници.

От другата страна - Не мога да се съглася, защото съм пътувала с много групи, например PRIMORDIAL, а също и с PUNGENT STENCH.

Henri Sattler - Но те не са сърби.

От другата страна - Да, но аз съм българка, и се опитвам да вкарам групи, които да правят концерти...

Henri Sattler - Но ние нямахме затруднения, минахме като едното нищо. Аз все пак имам приветливо лице, имам приятна усмивка (смее се).

От другата страна - Да, но говорейки си с PRIMORDIAL, те ме питаха „По дяволите, защо няма просто някой, който да дойде, да ти се усмихне...“

Henri Sattler - Нямахме проблеми, докато не се наложи сърбите да преминат. Тогава ги задържаха, имаше смяна на дежурните митничари, което отне цяла вечност. Ние имахме беклайн, но нямахме барабани. Искахме да си носим цялото оборудване, заедно с барабаните, но сърбите казаха „Няма нужда, ние ще ви дадем ударни“ и се наложи да ги изчакаме. Ако не беше станало така, щяхме просто да се качим на сцената, да си разположим нещата, и т.н.

От другата страна - Означава ли това, че съжалявате за така развилите се обстоятелства?

Henri Sattler - Не, въобще. В смисъл, да, наложи се да ги изчакаме, но ние сме като едно голямо семейство. Италианската група, сръбската група и ние, това създава една отлична атмосфера, не ми пука, че са сърби, харесват ми. Харесвам и сръбската публика, и групата, не съжалявам за нищо. Единствено ме е яд, че митничарите на някои страни са толкова гадни и са сякаш срещу самите сърби, и срещу всички въобще. Просто е глупаво. Ако всички бяха членове на ЕС, нямаше да стане така. И това ще стане, но ще отнеме време.

От другата страна - Да, хубавите неща стават бавно. Вие кръстихте турнето си „Storming The Balkans Tour 2009“. Как ви хрумна това име?

Henri Sattler - Ами беше моя идея. Все пак правим турне на Балканите. Имаме албум, в който се разказва за Първата световна война и искахме да направим турне, чието име да съвпадне с вашата собствена концепция. Нашият последен албум „Passiondale“ е концептуален, за Първата световна война.

От другата страна – Обложката на този албум е твоя. Би ли ни споделил нещата, които според теб е важно хората да знаят за този диск?

Henri Sattler - Най-важното за мен е хората да го харесат. Музиката идва на първо място. Бившият ни китарист живее в Ипр, Белгия. Това е един от най-важните и главни градове през Първата световна война. Там немската армия закъсала в окопите, в Белгия, Франция, до Швейцария. Та, в Ипр имало голяма битка, във Верден, Франция, и на други места. Само в Ипр били убити 900 000 войници, но в цял свят от тази война измрели 9 милиона, което ще рече, че 10% от тях са загинали в Ипр. Това е направо лудост. Често посещавах нашия бивш китарист там, и виждах всички тези военни паметници, пълно е с тях. Много от тях са на войници, които са получили своята Последна церемония. Тя се прави в памет на всички войници, загинали в Първата световна война и мисля, че е така от 1928г. Церемонията е ежедневна и се е правила винаги, освен веднъж по време на бомбардировка през Втората световна война. Когато отидеш там, е много впечатляващо с всички тези войници, които свирят на барабани...

От другата страна - Всички хора, които участват в тази церемония...

Henri Sattler - Да, имам предвид например шотландците, които свирят на своите гайди и всичко останало. Много е впечатляващо. Там например има Главна порта, на която са нанесени имената на 40 000 изчезнали войници, както и гробището в „Passiondale“, където има още един списък с 20 000 имена на изчезнали войници. Това е най-голямото гробище в Ипр. Не знам колко хора са погребани там. Така или иначе, „Passiondale“ е мястото, където са се провели четири от големите битки. Ако погледнеш снимки от преди и след битките, ще видиш, че мястото е заличено напълно. Бях много впечатлен от цялата тази информация, която получавах всеки път, когато посещавах Ипр. Ходих из музеите, започнах да се интересувам и това ме запали още повече. Тогава ми хрумна да направя концептуален албум за Първата световна война. Никой не го беше правил преди това и това правеше нещата още по-уникални. Започнаха да ни забелязват от медиите, феновете ни обърнаха внимание, понеже аз написах всички текстове от неутрална позиция. Не говоря само за немците, не говоря само за англичаните, просто описах случилото се. Обичам да свиря навсякъде - в Германия, във Франция, би било тъпо да съм против някоя страна.

От другата страна - Не си срещу никого, това искаш да кажеш...

Henri Sattler - Да, това не е политически въпрос.

От другата страна - Ти си просто част от човечеството.

Henri Sattler - Да и пиша за история.

От другата страна - Да, но например случилото се в Аушвиц, като изключим историческата му страна, ако беше отишъл там, би ли написал албум против Хитлер?

Henri Sattler - Никога не бих го направил, защото това ще ни превърне в политическа група. Мога да пиша за Аушвиц, но никога от политическа гледна точка. Не мога да кажа, че съм срещу това или онова, защото в крайна сметка музиката е важна, а това е вид забавление. Хубаво е да има теми, дошли от сърцето, а всичко, което научих за Първата световна война, ме докосна отвътре. Много впечатляващо, но и много шокиращо. Ако си представиш какво е било в окопите, да си на бойно поле с размер 2 квадратни мили, да ти се сипят по 100 000 гранати на главата всеки ден в продължение на 4 години...

От другата страна - Сега сте на турне, за да представите този албум „Passiondale“ и имате две групи за съпорт. Това за цялото турне ли е или не? Какви са FLESHGOD APOCALYPSE?

Henri Sattler - Не знаех, че са дет-група от Италия. Мисля, че си падат антихристияни, SACRAMENTAL BLOOD са от Сърбия...

От другата страна - Ние вече ги видяхме на два-три пъти тук в България.

Henri Sattler - Те са много добра група и техния китарист Milan Dobrosavljević ни оферира за това турне...

От другата страна - Да, неговата промоутърска компания „Awaken“. Всъщност неговите букинг-агенти работят под това име.

Henri Sattler - Milan?

От другата страна - Да, Milan, неговите букинг-агенти.

Henri Sattler - Не знаех, те просто ни предложиха турне. Но така или иначе работят добре и затова, и сме с тях.

От другата страна - Така, ти си от Холандия, мислиш ли, че законите на една страна могат да се отразят на нейните граждани, в смисъл на тяхното поведение. Питам те, защото съм била там няколко пъти, в Амстердам и другаде, там имате правителство, което отхвърля рестрикциите за употреба на марихуана...

Henri Sattler - Има рестрикции.

От другата страна - Има? Но все пак те оставят да употребяваш такива неща.

Henri Sattler - Да, но има рестрикции.

От другата страна - Смяташ ли, че това въздейства на поведението на гражданите?

Henri Sattler - Не, само защото някои хора харесват да пушат трева, но те са малцинство, на повечето не им пука за това.

От другата страна - Да, но си спомням как ходехме по улицата и видяхме едни хора да идват към нас със странна походка, а около тях се носеше един облак от дим...

Henri Sattler - За мен лично е доста дразнещо, смърди ужасно, но за мен това е като алкохола – искаш ли да те безпокоят пияни хора? Не и аз. Добре е, че е легално, че нещата не са толкова затегнати, че хората могат да си купят това и да го пушат вкъщи или в заведение. Но когато се разхождаш из Амстердам винаги се намират навлеци да те спрат и да те питат искаш ли да си купиш кокаин или хероин, а аз не искам да бъда закачан от такива идиоти. Но те винаги са там. А тези неща не са законни. Не мисля, че повечето хора им пука за това – те знаят за него, знаят че е там. За мен, като холандец, Амстердам е дупка, но за чужденците това място е страхотно. Има толкова по-хубави места, където може да се отиде, но хората винаги се сещат за Амстердам, защото смятат, че там всичко е позволено. Но за мен като холандец това не е хубаво място. Да, има хубави неща, но не е най-страхотното място в света.

От другата страна - Като гражданин на Холандия, имаш ли колело?

Henri Sattler - Да.

От другата страна - Използваш ли го за транспорт?

Henri Sattler - Точно сега не, защото мястото, където живея е доста отдалечено, и трудно мога да ида където и да е без кола. Но преди карах много колело, но като спорт. Като тренировка, в гората. Но да пътувам за работа с него, би било невъзможно, защото е много далеч. Даже до магазина ще отида на колело за половин час, така че ща не ща взимам колата.

От другата страна - Значи малко си се откъснал от Майката природа?

Henri Sattler - Да, хубаво е да покараш колело, но не и с торба със стоки на гърба.

От другата страна - Това е едно от нещата, които туристите харесват у Холандия – хилядите хора на колела. Можеш да си оставиш колелото на гарата, можеш да ходиш на работа с него. Нека поговорим за групата ти сега. Имате жена в нея в момента и много хора питат дали вие сте сексисти и всякакви такива неща?

Henri Sattler - Не, никак.

От другата страна - Много хора гледат на дет метъла като „музика за момчетата“.

Henri Sattler - Да, но ако погледнем публиката, това е и музика за момичетата, а сега имаме и момиче на китарата. Мисля че беше време за промяна. Получихме оферти от много китаристи, но ние избрахме Susan Gerl. Тя е добър китарист, професионалист е, готин човек, не е лигла. Тя е силно момиче, не си мисли, че можеш да се гъбаркаш с нея, защото ще откриеш, че това е голяма грешка. Но хората така или иначе не го правят, ние не сме типичното сексистко общество.

От другата страна - Може би само понякога.

Henri Sattler - Да, може би само понякога, но досега никой не е правил проблеми, всъщност забелязвам голямо уважение, но в крайна сметка повечето хора имат вид, че се радват, че най-сетне виждат момиче в групата.

От другата страна - Да, Jo-Anne Bench от BOLT THROWER например.

Henri Sattler - Да, но обикновено ако видиш момиче в метъл-група, тя е или вокалистка, или кийборд, или бас-китара. Ние от своя страна имаме момиче-китарист, хората обичат да я гледат, това е нещо ново, нещо рядко и нещо позитивно. Тя е едно попълнение за метъл-сцената.

От другата страна - И ще я видим тази вечер, след което ще можем да преценим.

Henri Sattler - Да, много хора биха решили, че сме я взели за да покажем нещо на сцената.

От другата страна - Да, тя изглежда добре.

Henri Sattler - Но за нас по-важното е да може да свири добре на китара. И вие ще видите тази вечер това.

От другата страна - Да, не можеш да ни убедиш в нещо, което сам не вярваш, така че е въпрос на време да видим.

Henri Sattler - Да, трябва да видите сами.

От другата страна - Интервюто, което правим в момента, е за предаване на име „From The Other Side“ и ако искаш да научиш малко български, можеш да се опиташ да го произнесеш...

Henri Sattler – Мисля, че да го казвам на английски ще е по-добре.

От другата страна – ОК, за да знаеш на български се нарича „От другата страна“.

Henri Sattler - Добре, аз ще си го казвам на английски (смее се).

От другата страна - Винаги избираш лесния начин. Добре, коя част от тялото ти или облеклото, или нещо, което държиш в себе си в момента, може да те опише като личност?

Henri Sattler - Какво може да ме опише като личност? Ами, моята личност е доста повече от това, което нося или имам, обичам да пия бира, да нося черни дрехи, но всъщност съм доста позитивна личност.

От другата страна - Значи това те описва.

Henri Sattler - Да, обичам да пия бира. Всъщност се наслаждавам на живота. Това е нещото, което описва пиенето ми на бира и свиренето ми в група.

От другата страна - Добре, ако имаше сега джубокс тук, коя песен би си пуснал?

Henri Sattler - „Comfortably Numb“ на PINK FLOYD.

От другата страна - Знаеш какво да избереш! Ами, ще я пуснем тази вечер в твоя чест.

Henri Sattler - Това е една от любимите ми групи.

От другата страна - Ние вече имаме сетлиста за тази вечер, но ако трябва да избереш любима ваша песен, коя ще е?

Henri Sattler - „Poison Fog“.

От другата страна - Добре, това е всичко!