Megadeth-Endgame(review)

Така...
Явно многоуважавания наш господин Мъстейн е Angry again относно миналогодишната еуфория около албума на Металика и след успешния UA е решил да не остава по-назад от омразните си колеги,както и да им докаже кой е по-добър.Впрегнал всичката си агресия,с дежурните му нови попълнения,той отново ни радва с поредното си отроче.
И именно агресията е първото нещо,което ми се набива в главата.Ще започна с негативна черта за така харесания от мен албума,но няма как.Агресията е толкова пряма и силна,явно за сметка на изпипването на някои композиции.Чини ми се,че ако господин Мъстейн беше доизпипал нещата в някои моменти,наистина резултатът щеше да е още по-добър.Но пък на мен и този нюанс ми харесва.Отново е вложен уникалния стил на Мегадет,различаващ ги(го) от останалите банди,а именно развиването в музикално отношение,но въпреки това и "back to the roots" синдрома-албумът притежава типичните за Мегадет похвати и стилови определения и класификации,а въпреки това не оставаш с натрапчивото чувство,че това вече си го чувал,напротив-звучи свежо и ново.Преобладават редовните траш/спийд елементи,както и хеви рифове и припеви.След няколко преслушвания на албума оставам с впечатление,че музиката много ми напомня на типичен олд-скуул метъл.Лириките отново са силно политически повлияни,но и наистина яко метълски.Само като прочете човек заглавията на някои песни може да си изгради представа-"This day will fight!","Bite the hand","Bodies","Endgame","Headcrusher" и.т.н.
Началото на новия шедьовър започва с епичния инструментал "Dialectic Chaos".По-подходяща дума от "епичен" не мога да открия.Рифа е бавен и тежък и приятно крачи по ушите и те кара бавно и мощно да хедбенгваш.Включващото се малко по-късно соло изпълнение показва какво можеш да очакваш от албума-ясно изразен силен и мощен ритъм и невероятни,технични и емоционални сола,които се вписват в цялата концепция.И да-пак ще сме свидетели на "дуелите" между двамата китаристи.
Веднага се прехвърляме към "This day will fight",която направо удря плесница,с безмилостен траш риф и злъчна вокална линия на Мъстейн.Рифа е в унисон със злобното съскане на Мъстейн и удря като парен чук.Припева вдига адреналина при слушателя и солата отново влизат в играта.Идеална симбиоза между идеята и музиката,наистина ти внушава мисълта на Дейв.Шреда може да отвее повече къщи от урагана Андрю.
"44 minutes" също започва с епично, вълнуващо интро, който ни отвежда до рязък риф доминиращ по време на песента и преминаващ в мелодичен припев.Баса е ясно открояващ се в тази песен.Тук повече тежестта пада на мелодията, отколкото на отделни встъпления.Припева е много хващаш и приятен, на това му викам стадионна песен.Солата обаче не са пренебрегнати.И тук без него парчето би изглеждало непълно, поредното прекрасно творение.
"1-320"-Песента,която поне мен ме накара да очаквам наистина големи неща от този албум.От интрото започва касапницата и ти остава само да куфееш и да се радваш,че и днешно време може да се съзадават истински метъл класики.Типични траш бийтове и барабани.Отново рифа и партиите като цяло са агресивни и те удрят в лицето.За мен това е най-развитата песен от албума,ясно изградени части,сменяне на темпо и постоянен шред и ритъм.Отново много развит и хващащ припев.Песента започва с шум от двигател,което те кара да мислиш,че в хората свирещи тази песен,вместо кръв,тече бензин.
"Bite the hand"-Продължава започнатото.Всяка част от групата е силна индивидуално и колективно и те удря като ураган и свит юмрук.Отново се сменя темпото при припева и се получава добра мелодия за ухото.Изключително силен ритъм тук.Хедбенг-11/10.Добре си проличава динамичната работа на Andy Sneap.Накрая получаваме Моторхедско аутро.
"Bodies"-Нещата се задълбочават, а моите думи свършват.Структурата се оформя:
агресивен риф-преход-мелодичен припев-невъобразимо шредване и сола.Песента започва в средно темпо,което навява спомени от 90-те години при бандата...Метъл песен на сто процента.Завършва с емоционално соло,след него и такова,което ни напомня коя група се слуша.Много засукана композиция,като след средното темпо,рифа преминава в типичен спийд траш.
"Endgame"-едноименната песен.Пропита със злокоба, тежка и мрачна атмосфера, жлъчните, силно политически лирики, рифовете и солата само слагат крайните щрихи, като подкрепят гореспоменатите фактори.
"The Hardest part of Letting go...Sealed with a kiss"-Някои казват,че Мъстейн е стереотип за метъла,като знае да прави само яки вратотрошачи.Когато се увеличат тези изказвания,той прави подобни...ценности.Въпреки,че парчето стои не-на място и се получава лека не-хомогенност спрямо останалите песни и концепция,определено е едно от диамантите на Мегадет.Нежното акустично интро(подкрепено от любимите вокални партии на Дейв),романтичния и емоционален текст,кулминацията при включването на жиците,развръзката при края,откъдето почна всичко...Красота...Ама не са минали и секунди и идва:
"Headcrusher"-Тука какво става, жив ли съм, добре ли съм?Хедкръшър-а дойде...
"How the story ends"-Навява ми асоциации с "This was just my life".Едно от парчетата, направили ми най-голямо впечатление.Рифа е динамичен и енергичен, припева отново раздвижва.Двоен бас при барабаните, включени са и акустични мотиви, солото отново е...какъв епитет да използвам вече? Пак текст на място,каращ те да смръщиш лице и да усетиш вкуса на метъла
"The right go insane"-Мърморещо, буботещо бас интро-куул.Рифа тук пък ми напомня на интрото на She-wolf.Изключително силен брейкдаун. Ниския риф и припев,отново напомнят за най-силните години на бандата. Достоен завършек.

Може би не постъпих правилно като ревюирах песните една по една и се получиха много повторения.При положение,че можеше да кажа"При тези песни се среща ето това,при ето тези-това".Ама мерак,ще простите.И като финално мнение:

Изключително музикантски албум от Мъстейн и Ко.Мисля,че Дейв напипва правилната компания.Главното ново лице-Крис Бродерик,за мен е извършил страхотна работа и,пак казвам-за мен,е задминал Фрийдман като идеи,изпълнения и сработване.Целия албум изобилства от пулсиращи,тежки и бързи рифове,технични сола,играещ бас.И звуковата стена те удря в лицето с бързината и агресията си,текстовете се вписват в цялата картина.Всичко това образува оръжието за масово унищожаване,каквото всъщност е Мегадет..Много важен компонент по който се е работел и прави впечатление,са припевите.По тази част наистина има голямо развитие.Разнообразни идеи и истинска музика....Както се каза по-горе,много добра продукция,поздравления и за това.И все пак ми липсва нещо в цялата картинка,когато слушам албума винаги ще се питам,дали ако Дейв му беше отделил още малко време за изпипване,нямаше да се постигне истински желания ефект.На мен лично и така ми харесва и съм доволен,че любимците се завръщат.

http://img149.imageshack.us/img149/4656/megadethendgamealbumcov.jpg
13-09-2009 от ......

Mastodon - Crack the Skye [200...