Machine Head

В началото на 90-те години започва упадъка на траш метъла. Въпреки че и тогава продължават да излизат феноменални албуми (“Vulgar Display Of Power”, “Chaos AD”, “Horrorscope”, само да спомена няколко), се забелязва вече някакво изчерпване в жанра. Много от старите банди се разпадат, други поемат в по-комерсиална насока. Това също е и времето на грънджа. Покрай няколкото интересни банди като Alice In Chains и Soundgarden, музикалния ефир заливат и един тон посредствени такива, което задушава всякакви други групи. И точно в този момент се появяват Machine Head с “Burn My Eyes” – албумът, който според много хора вдъхва нов живот на траша...

Скоро след излизането на “Nothing To Gain”, Robb Flynn напуска Bay Area трашърите Vio-Lence (където, освен него, свири и сегашният китарист на Machine Head - Phil Demmel). През 1992-ра година Flynn има няколко готови, написани за Vio-Lence парчета (сред които “Blood For Blood” и “Death Church”) и иска да се пробва за Ministry. За целта той се свързва с Chris Kontos и двамата заедно записват демо с тези две пачета. За добро или лошо, Robb Flynn не успява да стане член на Ministry. По-късно същата година, на един купон той се запознава с Logan Mader. Носят се легенди за запознаването им, които варират от това, че единият е бил пян и е повърнал върху другия, до това, че Logan е спал с приятелката на Robb. Нищо не е потвърдено, но след няколко месеца Machine Head вече е факт. Първият състав е следният: Robb Flynn - вокал/китара, Logan Mader - соло китара, Adam Duce (който е приятел още от детска възраст на Logan) - бас и Tony Costanza (по-късно в Crisis и Crowbar) - барабани. Записано е и първото демо, в което фигурират вече и “Fuck It All” и “A Nation On Fire”. По-късно Tony Costanza е заменен с Chris Kontos. През 93-та в този лайнъп е записано второ демо, вкючващо шест песни – “Death Church”, “Old”, “The Rage To Overcome”, “A Nation On Fire”, “(Intro) Real Lies” и “Fuck It All”. За последната песен дори е заснет клип. Следват много малки концертни участия из Сан Франциско, както и един гиг заедно с Vio-Lence, който Flynn смята за голямо постижение. Малко след това бандата подписва договор с Roadrunner Records.

През 94-та излиза дебютният албум на Machine Head – “Burn My Eyes”. Един 55-минутен нео-траш фест, стоящ по средата между траша, грънджа и хардкора, в който фигурират класики като “Davidian”, “Old", “None But My Own”, “I'm Your God Now” и “Block” (преименуваната “Fuck It All”). Албумът е много добре посрещнат и продава повече от 400,000 бройки в цял свят. “Вurn My Eyes” също е и най-продаваният дебютен албум в каталога на Roadrunner Records дотогава (по-късно бива изместен от тези на SlipKnoT и Nickleback). През 2004-та година албумът придобива златен статус в Австралия - това е първият златен албум в кариерата на Machine Head. Да се върнем към 1994-та - Slayer избират Machine Head за съпорт на тяхното турне в Европа по случай “Divine Intervention”. Това е документирано и в последвалото видео към турнето. Там Slayer свирят кавър на Venom-ската “Witching Hour” заедно с Robb Flynn и Chris Kontos. Турнето минава много добре, като на някои места хората се кефят повече на Machine Head, отколкто на хедлайнерите. Следващата година Machine Head правят самостоятелно турне, като свирят като хедлайнери на същите места, където са били подгряваща група. Голям успех е и изпълнението им пред няколкостотин хиляди души на фестивала Dynamo Open Air 95. Там Machine Head са единствената банда, която е била викана три пъти на бис. Успехът в Европа обаче контрастира с това, което се случва в САЩ. Докато на стария континет Machine Head препълват зали за по няколко хиляди души, в САЩ едвам събират няколкостотин души. На един концерт от това турне е имало само 34 посетители! Към края на 95-та Chris Kontos напуска. Причината е, че е имало дела срещу него в няколко държави (като Австралия), което прави невъзможно правенето на турнета там. Временно зад барабаните застават Walter Ryan (по-късно става барабанист на Madball) и Will Carroll. Към края на 96-та година член на групата става Dave McClain (екс - Sacred Reich). Той е препоръчан на Machine Head лично от Igor Cavalera.

Следва една кошмарна, по думите на Robb Flynn, почти едногодишна студийна сесия, за наследникът на "Burn My Eyes". "The More Things Change..." излиза през 1997-ма. Албумът показва музикалното развитие на бандата през трите години, изминали от дебюта - по-бавен, по-мелодичен, но също така мачкащо тежък. В албума фигурират песни като "Ten Ton Hammer", "Take My Scars", пост-хардкор касацпниците "Struck A Nerve" и "Bay Of Pigs", "The Frontlines" (първата песен, написана за този албум. Свирят я още на Dynamo 95.), 7-минутния епос "Violate", както и прекрасната затваряща композиция "Blood Of The Zodiac". Идеалният звук е дело на Colin Richardson и Andy Sneap. За мен това е най-добрият албум на Machine Head, заради перфектния баланс между траш, хардкор и по-мелодични влияния. "The More Things Change..." съвпада с най-неприятния период от живот а на Robb Flynn - прекаляване с алкохола и наркотиците, булимия, припадъци и огромни лични проблеми. В Европа Machine Head свирят в по-малки зали, привличат по-малко публика. В САЩ свирят в големи турнета заедно с Pantera, Megadeth, част са от Ozzfest 97. Продажбите на "The More Things Change..." обаче са разочароващи. Този албум е най-зле продаваният на Machine Head, поне до още по-неуспешния "Supercharger". В същото време напрежението между Logan и останалите в бандата расте. Robb Flynn коментира: "По принцип, когато имаме проблеми в бандата, се опитваме да ги разрешим, без да правим новина от това. Отначало всичко се търпеше. Той промени имиджа си, което не беше фатално. Но после започна да става абсолютен гадняр. Държеше се зле с феновете, започна да манипулира други хора и като цяло започна да използва срещу нас компромисите, които правим един спрямо друг, за да се понасяме в един автобус цяла година." По-късно Logan получава оферта от Rob Zombie да свири с неговата банда, докато не се занимава с Мachine Нead между албумите. Незнайно защо, Logan решава, че именно това е времето, в което Machine Head вече имат резервирани часове в студио, за да работят по нов материал. След няколко месеца скандали, Logan напуска бандата. Това е голям шок за всички, особено за Adam, който му е бил приятел цял живот. Следват много години, в които не си говорят въобще. Официалното становище е, че Logan Mader е бил изгонен от бандата, защото е искал да се занимава със странични проекти. По-късно Logan свири за малко в Soulfly, което Robb коментира така: "Доколкото знам, това със Soulfly е след свършения факт. Logan вече е бил вън от Machine Head. Не знам за Rob Zombie, но вярвам на Max Cavalera и знам, че той никога не би откъснал човек от чужда банда по този начин".

Наследникът на Logan в Machine Head e Ahrue Luster. С негово участие е записан и издаден през 99-та третият и най-противоречив албум на бандата - "The Burning Red". Липсват напълно траш елементите, солата. Вместо тях има хип-хоп, повече чисто пеене. Продуцент е нашумелият покрай работата си с Korn Ross Robinson, който е стар приятел на Dave McClain. Звукът (и като продукция, и като свирене) е твърде близък до нео метъла, който тогава вече е в апогея си. В албума са песни като "Desire To Fire" (която започва със старото live интро на бандата, което те по-принцип свирят преди "Davidian"), "The Blood, The Sweat, The Tears", "Exhale The Vile", кавър на Police - "Message In A Bottle", "Five" (текстовете на която разкриват една твърде болезнена случка от детството на Robb и не са отпечатани в официалното издание на албума) и може би най-мелодичната песен на Machine Head въобще - "The Burning Red". Сипят се обвинения за комерсиализъм, заради хип-хоп елементите. Албумът е отречен от много от старите фенове... само за да бъде прегърнат от двойно повече нови такива. Следват най-големите турнета в историята на бандата, както в Европа, така и в Америка. В края на краищата, "The Burning Red" задминава "Burn My Eyes" по продажби. Колкото до личното ми мнение за албума: аз го харесвам. Много. Въпреки, че е шокиращо различен от предишните два, "The Burning Red" е един адски солиден диск. В албума има една неповторима мрачна жилка, която му придава особена красота. Дали е нео-метъл спор няма, но бих казал, че е сред най-стойостните албуми в този жанр. Освен това, "Exhale The Vile" е една от най-добрите песни на Machine Head, според мен.

С много надежди за връщане към корените, феновете очакват четвъртия поред албум, озаглавен "Supercharger". Когато дискът излиза през 2001-ва година, всички тези надежди умират. Наистина, в албума вече няма рапиране, но затова пък е още по-лек и пълен с радио-ориентирани потенциални хитове. От възродители на траша през 90-те, Machine Head се превръщат в просто поредната нео метъл банда. Нещо, в което те се провалят, може би за добро. "Supercharger" продава едва около 80,000 бройки в цял свят. Това не е без "помощта" на атентатите на 11-ти септември. Албумът излиза малко след трагедията, когато климатът е адски неблагоприятен. Освен това, по разбираеми причини, сингълът "Crashing Around You" е свален от ефир. Въпреки че от клипа са премахнати кадрите с горящи сгради, песента така и не намира място в плейлиста на Mtv, където, да бъдем честни, е мястото на подобни парчета. Следват турнета в Европа и САЩ, които са изненадващо успешни. Концертът в Brixton Academy, Лондон, става основата на първия официален лайв албум на групата - "Hellalive" (две песни от него, обаче, са от по-късно турне, когато и Phil Demmel е вече в групата), издаден в началото на 2003-та. Този концертен албум изчерпва и договора на Machine Head с Roadrunner. Скоро след това Ahrue Luster напуска бандата, без никакви драми, a просто заради чисто музикалните несъгласия между него и другите от Machine Head. Rob Flynn коментира: "Той искаше да ни тласне в по-мелодична посока. Тъй като ние в групата гласуваме за нещата преди да ги правим, често бяхме трима срещу един." Ahrue се присъединява по-късно към Ill Nino. Той описва нещата в Мachine Head така: "В тази банда нещата стоят като в третия свят - на книга има демокрация, но всъщност е една диктатура на Robb Flynn." От бандата търсят заместник за предстоящото си европейско турне и се спират на Phil Demmel - стар познат на Flynn, с който са свирили заедно във Vio-Lence. По това време Phil още е член на индъстриъл траш шайката Technocracy и се присъединява към Machine Head временно, само за турнето. Две песни от това турне влизат и в "Hellalive" ("The Burning Red" и "None But My Own").

Без втори китарист, като тричленна група, Machine Head започват да пишат пети студиен албум. Вече не са под крилото на Roadrunner, като така са свободни от натиска, упражняван по време на писането на “Supercharger”. В това време Technocracy се разпадат и Phil, който първоначално е смятал въобще да не се занимава с музика повече и да се отдаде на семейството си, променя решението си и става окончателно пълноправен член на Machine Head. Когато той идва, бандата вече има готови няколко парчета, сред които "Bite The Bullet", "Elegy" и "Lef Unfinished". Тъй като Flynn и Demmel са имали изграден навик да работят заедно, писането на нови песни е изключително лесно. От идеи на Phil се раждат "In The Presence Of My Enemies" и "Days Turn Blue To Gray". Към края на 2003-та албумът е готов. "Through The Ashes Of Empires" излиза през октомври, само в Европа, чрез Roadrunner UK. Албумът не само ознаменува най-сетне дългоочакваното завръщане към траш корените, но е и пълен с достатъчно нови елементи. Сола, по-технични от всякога, Мaiden-ски рифове на места, за първи път използване на акустична китара. Критиката прегръща албума, като той получава високи оценки във всички големи медии. Някои бързат да го обявят за най-добрият в кариерата им. Първият сингъл е "Imperium", като в тази песен няма и помен от музикални компромиси с цел да бъде въртяна по радиото и телевизията. Решението сингъл да е почти 7-минутна паесен е изключително смело. Следва европейско турне, като голяма част от датите са разпродадени. Продажбите на албума също са впечатляващи, като надминават в пъти тези на "Supercharger". Всичко това води до огромен интерес от страна на лейбълите отвъд океана. Преговори се водят с всички сериозни компании, като накрая Machine Head се спират на офертата на Roadrunner. Американското издание на "Through The Ashes Of Empires" е факт през април 2004-та, като то включва и едно ново парче - "Seasons Wither". Албумът продава около 10,000 бройки в първата седмица от издаването си в САЩ, което се смята за голям успех, имайки предвид това, че е бил издаден вече в останалия свят преди половин година. А и очакванията на Roadrunner, странно защо, са за не повече от 2-3 хиляди бройки. Следва турне в САЩ заедно с Chimaira, в което една от датите съвпада с 10-годишния юбилей от издаването на "Burn My Eyes". По случая от Machine Head решават да загърбят обичайния за турнето сетлист и да изсвирят целия дебютен албум от начало до край. Събитието е заснето от повече от 10 камери. От Machine Head по-късно обявяват, че материал от концерта ще бъде включен в предстоящо лайв DVD.

Вторият сингъл от албума ще е "Days Turn Ble To Gray", като вече има и заснет видео-клип. Също ще има и специално издание на сингъла, което освен заглавната песен, ще вкючва и "Seasons Wither", плюс суров лайв материал от юбилейния концерт за "Burn My Eyes". Предстои издаването и на лайв DVD-то на бандата. "World Turns Blue To Gray Tour" започва през Септември тази година, като включва дати в Австралия и Европа. Обявена е и дата за България - 11ти Декември. Потвърждение от българска страна все още няма. Съпорт за цялото турне са God Forbid и Caliban. Всички стискаме палци концертът да се състои, за да могат и родните фенове да видят на живо това. което много хора от цял свят категорично определят като "най-добрата лайв банда въобще".

Биографията е изготвена от SepulTeraHead
Списание SMF, 2002