Irontrees
Акцент
Приятели
Онлайн
Napalm Death
Историята на Napalm Death започва в селото Меридън, близо до Бирмингам, Великобритания през 1982 г. Групата е създадена от Nic Bullen и Miles Ratledge, които по това време са още ученици (съответно на 13 и 14 години). Преди да изберат името на Napalm Death, двамата сменят много други като "Civil Defence", "The Mess", "Evasion" и "Undead Hatred". Бандата е вдъхновена от ранната вълна пънк групи и особено от анархо-пънк движението. През 82-а и 83-а Napalm Death правят няколко демота, едно от които се превръща в първия им студиен запис, издаден през 1984 г. от "Crass Records" в компилацията "Bullshit Detector Volume 3". Въпреки това по онова време групата е в известен застой.
Междувременно, младият китарист от Бирмингам Justin Broadrick свири под името Final. Nic Bullen среща Broadrick в началото на 1983-а на музикалния щанд в универсален магазин в Бирмингам, където ги събира интереса към едни и същи групи. За известно време Nic свири с Final, а когато Napalm Death се реформират през 1985-а Justin Broadrick се присъединява към тях. Музиката на групата е нещо като смес от постпънка на Killing Joke и Amebix, тежкия пънк на Discharge и ранните Possessed и Celtic Frost. През 85-а Napalm Death записват демото "Hatred Surge". След него и редица концерти, Bullen и Broadrick решават, че искат искат музиката им да бъде по-екстремна, което не е по вкуса на Ratledge. Поради това през декември 1985-а за барабанист е взет местен фен - Mick Harris и групата става трио - с Bullen - бас и вокали и Broadrick - китара.
През 1986 г. Napalm Death изнасят много концерти, записват демото "From Enslavement to Obliteration", а след него и друго, което се превръща и в първата страна на дебютния им албум от същата година "Scum". Демото е финансирано от Digby Pearson, собственик на по това време малкия лейбъл "Earache Records".
Предстоят още промени в състава - Bullen е недоволен от по-метъл насоката, в която поема групата и започва да губи интерес. Първоначално спира да свири на баса и се концентрира само върху вокалите. Така към Napalm Death се присъединява басиста Jim Whiteley. Broadrick получава предложение да се присъедини към групата Head of David, чийто фен е, като барабанист и не се поколебава, оставяйки Napalm Death без китарист. След напускането на Broadrick, Bullen става напълно незаинтересован и спира да посещава репетициите през декември 1986-а, малко след което напуска. Групата активно започва да търси нови членове. Привлечен е китаристът Bill Steer, който участва в местна банда, наречена Carcass. Той се присъединява към Napalm Death без да напуска Carcass. Идва и нов вокалист - Lee Dorrian. С този състав бандата записва, това което ще стане B-страна на "Scum" през 87-а. Дебютът е най-сетне издаден от "Earache".
Малко след това Napalm Death тръгват на турне, но преди началото му губят още един музикант - Jim Whiteley. Пристига Shane Embury - запален фен на Napalm Death и бивш басист на Unseen Terror. Групата е готова да запише втория си албум - "From Enslavement to Obliteration", който излиза в края на 1987 г. Следват множество концерти, но през юли 89-а Steer и Dorrian напускат. Steer решава да се посвети напълно на Carcass, а Dorrian създава дуум-проекта Cathedral. Останалите членове се свързват с Jesse Pintado (екс-Terrorizer) и Mark "Barney" Greenway, който е бил вокалист на Benediction. С новите попълнения Napalm Death взимат участие в турнето "Grindcrusher", заедно с Carcass, Bolt Thrower и Morbid Angel. След това привличат втори китарист - Mitch Harris (екс-Righteous Pigs) и започват работа по нов материал.
Със следващия си албум "Harmony Corruption" (1990) Napalm Death предприемат известна промяна в стила, добавяйки по-ритмични части и дет метъл влияния към типичния си грайнд кор. Поради конфликти за музикалната насока на групата барабанистът Mick Harris напуска и е заменен от Danny Herrera. С него бандата издава "Utopia Banished" (1992), албум, който е своеобразно завръщане към корените. Продължението му от 94-а "Fear, Emptiness, Despair" е по-експериментално и с леки иднъстриъл уклони.
През 1995 г. групата издава нов албум - "Diatribes". Въпреки че отвън всичко изглежда наред, вътрешните противоречия водят до изгонването на вокалиста Greenway на следващата година. Той отива в Extreme Noise Terror, чийто фронтмен Phil Vane пък заема вакантното място в Napalm Death. Нещата с него не вървят добре и той е изпъден точно преди записите за нов албум. Barnie се завръща и бандата издава "Inside the Torn Apart" (1997) и "Words from the Exit Wound" (1999), които са забележимо по-бързо от предните творби. Следва "Enemy of the Music Business" (2000), с който Napalm Death демонстрират гнева си към музикалната индустрия и в частност към "Earache".
Излиза "Order of the Leech" (2002), продължавайки точно там, където свършва предния албум, като новият е дори по-бърз и агресивен.
През 2004-а групата записва диска с кавъри "Leaders Not Followers: Part 2", като за първа част се считат по-ранните кавър EP-та. Поради лични проблеми Jesse Pintado не свири нито в "Order of the Leech", нито в "Leaders Not Followers: Part 2". Той напуска в началото на 2004 г. И двете китарни партии в албумите са дело на Mitch.
Креативността на Napalm Death е нестихваща и през 2005-а излиза "The Code Is Red...Long Live the Code", а през 2006-а - "Smear Campaign".
На 27 август в болница в Холандия почива Jesse Pintado, което е един ден преди Napalm Death да свирят в България на каварненския фест "Thrash til Death".
Последни активни теми от форума:
Последни статии на сайта:
