Amorphis

Формирани през 1990-та в Хелзинки, Финландия, Amorphis (името идва от думата “amorphous”, която значи “неустановена форма на живот”) успяха да извървят пътя до върховете на европейската метъл сцена за последните десет години. В първия си състав групата включва китариста Esa Holopainen и барабаниста Jan Rechberger. Малко след като двамата започват свиренето заедно, избират и Tomi Koivusaari за вокалист. Малко по-късно се присъединява и басистът Olli-Pekka Laine, с който записват първото си демо “Disment of Soul” през 91-ва година. След успеха му, бандата подписва договор за още едно демо с Relapse Records и така започва историята им. В момента определението “метъл” не дава най-добра представа за музиката им. Когато Esa Holopainen основава бандата, всичко е съсредоточено върху развитието й като дет метъл формация, но днес (за съжаление на едни и радост за други) стилът им може да се определи като разклонение на рока. След силното начало с демо записите, момчетата решават, че е време за дългосвирещ албум и така през 1992-ра година се повява “The Karelian Isthmus”. Наричат го на името на историческа битка от финландската история. Той включва дуум рифове, мрачни минорни вокали, синтезатори и новаторска, приключенска атмосфера.


Голяма промяна за Amorphis настъпва през 94-та, след излизането на последния им много екстремен албум - “Tales Of The Thousand Lakes”. С него бандата постига нечуван успех. Цялата метъл общност изпада в истерия. Текстовете са посветени на национална финска книга с поеми. Поради невъзможност на досегашния клавирист да се справя с работата, бива заменен от Kim Rantala. След огромно турне по промоцията на албума, момчетата решават да открият нови музикални хоризонти в развитието си. Pasi Koskinen, новият певец на групата, се справя чудесно с чистите вокали. Един от създателите и китарист Tomi Koivusari се съсредоточава само върху работата си с инструмента. Тази промяна е в положителна насока и това става очевидно най-вече в концертните изяви на Amorphis. В този състав те записват “Elegy” през 1996-та. Албумът се превръща в исторически не само, защото представя психеделичен прогресив/фолк, но и защото успява да влезе в класацията на 100-те най-добри заглавия в каталога на Nuclear Blast за всички времена. В голяма изненада се превръща фактът, че след него старите им дет метъл фенове не обръщат гръб на групата. Всички го харесват, а той продължава да печели нови почитатели. “Elegy” включва и солидната работа на новия барабанист Pekka Kasari, който допълва шестчленния състав. В албума текстовете включват вдъхновения от легендарната финска книга “The Kanteletar”, която е базирана върху почти 700 традиционни народни поеми.


Окуражени от успеха, Amorphis решават да усъвършенстват музиката си в тази насока. Три години им отнема създаването на следващия дългосвирещ проект – “Tuonela”. Належаща става промяната на вокалиста. Tomi се отказва от мястото си в групата и на Pasi се налага да изпее някои от парчетата. “Tuonela” е съчетание от абсолютната уникалност на модерния рок и архаичния, но приятен, малко психеделичен рок на 70-те. Албумът се превръща в най-успешния в историята на Amorphis, като се изкачва директно при 50-те най-добри албума в немските класации. Последвалото голямо турне се превръща в триумф. Заедно с The Kovenant са проведени много концерти в САЩ и Amorphis печелят още по-голяма популярност. Взимат си малка почивка, в която се разделят с басиста Olli-Pekka Laine, поради лични негови причини. Kim Rantal напуска малко по-късно – през 98-ма. Заместникът му се казва Santeri Kallio. Малко след това бандата се събира за работа над нов студиен материал. Всички в състава са шокирани от промените, защото не са вярвали, че някога ще имат подобни неразбирателства, бидейки добри приятели един с друг. Налага се да продължат напред и го правят с бившия басист на Kyria – Niclas Etelavouri, с когото успяват да изградят чудесен синхрон. През пролетта на 2000-та година влизат във Finnvox Studio в Хелзинки и заедно с продуцента Simon Efemy започват сглобяването на новия албум. Като резултат се появява “Am Universum”. Концепцията на “Tuonela” е продължена и в него без компромиси. Amorphis доказват, че за да си част от бандата, трябва непрекъснато да даваш на феновете нещо ново и интересно. В “Am Universum” може да се чуе масирано присъствие на синтезатор и дори соло на саксофон. За тях това е начин да покажеш, че израстваш и то с типичния за всички финландци финес и лекота. През 2003-та излиза шестият дългосвирещ албум, озаглавен “Far From The Sun”. С него групата, като че ли се връща към ерата “Elegy”, но по толкова добър начин, че впечатлява и старите и новите си фенове.

Изготвено от poison_girl

Добавено от