• Регистрирай се!       

Здрасти, Гост

Регистрирайте се | Влезте, за да видите съобщенията си | Контролен панел | Търси приятели

Guns N Roses

Първоначалният състав на G n' R e: Аксел /вокали/, Изи /китара/, Слаш /соул китара/, Дъф /бас/, Стивън /барабани/. Петимата започват общата си работа в гараж, осигурен от приятел на Адлър срещу символичен наем. В началото Дъф е единственият, който има постоянна работа - шофьор на камион за пренасяне на мебели. Аксел и Изи живеят в гаража, където репетират,- и скоро всички се пренасят там. Периодът между лятото на '85, когато за първи път свирят в някакъв клуб близо до Сънсет Стрип пред двайсетина души, и договора им с Гефън тъне в неизвестност. Самите Guns избягват да говорят за него, сякаш за да разпалват допълнително въображението на журналистите и феновете за това, какво ли е ставало по пътя към успеха в този гараж или където и да е в тяхната жизнена среда, която по признание на Дъф е била изцяло улична. Оттогава датират и наркотичните им увлечения. "В началото всички бяхме вътре" - казва Аксел. - "Човече, ние наистина злоупотре-бявахме с кокаина." Пак според някои източници групата се наричала - Heads of Amazon, а после се прекръства на доста зловещото AIDS Самото име Guns N Roeses има няколко етимологични обяснения. Според Дъф е словосъчетание между първата идея за група на Аксел и, Изи, наречена Hollywood Rose и вече попрочулите се в Холивуд L.A. Guns, а според Аксел името е символ на противоположностите - насилие (Guns) и - любов (Roses) Както и да е, в началото на 1986 те определено са местните знаменитости. Какво са свирили в този начален период? Отново Аксел: "Пробвахме от всичко по малко. Aerosmith, Blues Brothers, Hendricks, Zepeln , Stowns. Бяхме написали и сами няколко песни." По това време вече са съществували Paradise City и It's So Easy и една ранна версия на Don't Cry, която Изи и Аксел са съчинили още като ученици. Година по-късно продуцентите на Гефън отхвърлят Don't Cry и дебютният им албум остава без балада. Парадокс, като се знае сегашната слава на Don't Cry И все пак шумотевицата около новите улични любимци набира скорост. През февруари '86-а Guns правят няколо демо записа за една малка компания, която обаче им отказва сътрудничеството си. Грешка - сега сигурно си хапят топките от яд... Далеч по-опитната шоу лисица Том Зутаут, известен нюхаджия на млади групи, ги чува на клубен концерт и предлага демоленти в централния офис на Гефън Рекърдс Уърлдуайд. Дейвид Гефън, легендарният президент на компанията, изготвя проектодоговор, който е подписан от Guns през август същата година. Следват месеци на очакване, докато през януари 1987 Гефън отпуска полагащия се аванс за първи лонг-плей на Guns. Междувременно с парите, заработени в клубовете, групата е основала собствена грамофонна фирма, наречена Узи Суисайд Рекърд Къмпани. Чрез нея през октомври 1986 групата издава ЕР(плоча с 4 -5 песни) със заглавието Live... Like a Suicide, което съдържа четири парчета Reckless Life - химн за начина им на живот, Nice-Boys, (Guns са всичко друго, но не и nice boys, поне в очите на средния тексаски фермер или който и да е председател на училищно настоятелство), Move to the City и Mama Kin", кавър версия на Aerosmith и любимо парче на един от малкото, които Аксел Роуз признава за свои влияния - Стивън Тайлър, лидерът на Aerosmith. Бяха заедно един до друг на сцената в Париж по време на концерта на Guns-на 6.юни 1992. През юли 1987 излиза и първият албум на Guns - вече с етикети Гефън. Това е знаменитият, Арреttitе for Destruction, който се оказва най-успешният албум в историята на Гефън Рекърдс и един от най-успешните дебюти изобщо. Към юли 1992 г. по данни на Американската музикална асоциация продажбите-му наближават 20 милиона екземпляра Оттук нататък започва добрата стара приказка за успеха, многото пари, изобилието от жени и проблемите, които винаги съпътстват славата. Appetite for Destruction (Апетит за разрушение) се изкачва на самия връх в Топ-100 на "Билборд" и остава там пет седмици! От август в продължение на повече от година Guns са на турнета като съпорт на някои от големите имена в рока. Започват с The Cult, чийто барабанист е Мат Соръм, после Мотли Кру и Alice Cooper. През август 1988 Guns са за пръв и засега единствен път на прочутия фестивал Monsters of Rock в Кясъл Донингтьн, Англия, заедно с Дейвид Лий Рот, Megadeath, Helloween, KISS и хедлайнарите Iron Maiden. По време на Guns, които свирят четвърти по ред и са първите, успели да разбудят-апатичната дотогава тълпа, за първи път в осемгодишната история на фестивала сред публиката има две жертви. Точно преди инцидента, станал пред самата cцена, Аксел моли публиката да се отдръпне назад, за да не притисне тези най-отпред. По неговите думи съвсем умишлено Guns са се опитали да не правят каквото и да било шоу и дори-да свирят под възможностите си, за да предотвратят трагедията и тълпата да се отдръпне, но не успяват. Вследствие на инцидента, през 1989 фестивалът не се провежда, за да бъде подновен едва през 1990. След Донингтьн Guns обикалят Европа по традиция заедно с другите участници в Monsters of Rock. Турнето продължава и в началото на 1989. Междувременно три сингъла от Appetite for Destruction влизат в Top 10 на Билборд: Sweet Child О'Mine достига номер 1 и се продава в над един милион екземпляра и така Guns става четвъртата група в историята на hard rock-a, която бие всички топ позиции в Top 10 и има номер едно сингьл Paradise City стига до пето място, a Welcome to the Jungle - седмо. Албумът естествено е дебют на годината - 1987, а през следващата Guns печелят годишната награда на MTV в категорията "най-добър нов изпълнител" с видеоклипа на Welcome to the Jungle. През ноември 1988 излиза двойният ЕР GN'R Lies който съдържа четирите парчета от Live... Like a Suicide плюс четири нови, изсвирени изцяло unplugged - Patience, която достига четвърто място като сингьл в Top 10 и продажби над един милион, Used to Love Her, You're Crazy, която е акустична версия на същото ( парче от дебютния албум, и One in a Million. Албумът е номиниран за Грами, а в годишното допитване до читателите на списание Rolling Stone Guns N' Roses са обявени за "най-добър нов американски бенд", а в класацията на критиците Guns печелят титлите "най-добър хевиметъл бенд" и най-добър певец мъж Аксел Роуз. 1988 е годината на пълен триумф за Guns. Тя е върхът на техния ранен период на утвърждаване и борба за място под слънцето. Популярността им расте главоломно, все повече печелят публика и критика. Сухите и лишени от романтизъм факти са красноречиви: до средата на '89 г. от Appetite са продадени 11 милиона копия, а по последни данни на Гефън от GN'R Lies до лятото на '91 г. са купени 6 милиона. Appetite освен петте седмици на първо място остава в чарта на Билборд 147! последователни седмици (което прави около 3 години) чак до юли 1990. През 1989 г. Guns са съпорт при завръщането на сцената на едни от най-големите живи класици -Rolling Stones: Ако Аксел Роуз е обявявал някога някого за свой идол, то това е Мик Джагър. Поканата за турнето със Stones говори сама по себе си за факта, че в края на осемдесетте години. Guns са безспорно най-популяната нова американска група. Материал за нов албум обаче няма и това води до скандал с Гефън, макар й Да не се стига до анулиране на договора. Оправданието е прието с уговорката, че все пак Guns участвали в едно от най-големите турнетата годината. Американпкият рок пазар обаче продължава да е под диктата на групата Bon Jovi, коятo има. изключително успешно турне и албум - New Jersey. Силни плочи по това време издават й Мотли Кру - Dr. Feelgood, Aerosmith ,Alice Cooper - "Trash", KISS - Hot in the Shade, Whitesnake - "Slip of the Tongue". Макар и сред най-популярните, Guns все още са далеч от мегастатуса, извоюван ло-късно. -През септември '89 Sweet Child O'Mine печели две наградила сингьл - на т.нар. AMA и наградата на MTV "за най-добро хевиметьл / хардрок парче". 1990 голина бележи и първата персонална промяна в групата. Въпреки че на няколко пъти Аксел Роуз отхвърля слуховете за изгонването барабаниста Стивън Адлър, през юли това вече е факт. Както вече споменахме; напускането на Адлър е лоста деликатна тема, към която музикантите се връщат с неохота. Съществуват две гледни точки: според Аксел и Слаш причината e неспособността на Адлър да се откаже от наркотиците, което се отразявало директно на неговото свирене и майсторство. А според Адлър, Аксел Роуз е един диктатор, който не търпи различия в мненията. Истината според мен остава скрита, защото има и съдебен процес по времето на който Guns изглеждат съкрушени. За процеса Дъф казва: "Не мога да повярвам, че вчера със Стиван свирихме и бяхме приятели, а днес се съдим". Други факти сочат, че Адлър е изгонен веднъж през март, след като Guns опитват със студийните барабанисти Адам Мейпълс и Мартнн Чембърс, но те се провалят и това води до връщането на Адлър, за да бъде изгонен окончателно през юли. През пролетта на '90 излиза дискът на фирмата GGC Рекърдс" с музика От филма Days of Thunder с Том Круз в главната роля. Guns участват с кавърверсия на Knockin" on Heaven's Door, парче на Боб Дилън от 1973 година. Впоследствие, издадена в Use Your Illusion II, тя става един от най-големите им хитове. Малко по-късно "Уорнър Брадърс" пуска в продажба диска Nobody's Child - компилация от хитове с благотворителна цел - помощ за румънските сираци след събитията в Румъния през декември 1989. Guns са включени в този диск със Civil War: През април те свирят на четвъртото издание на Фарм Ейд - концерти в помощ на американските фермери. През същата '90-а година при раздаването на Американските музикални награди" Guns печелят 6 категории - "Любим хевйметьл/хардрок" изпълнител", "Любим хевиме- тъл/хардрок албум" отново за Appetite. Междувременно музикантите имат и някои индивидуални изяви, което говори за натрупването на звезден статус. Личните покани от легенди като Боб Дилън, Майкъл Джексън и Иги Поп говорят за нарасналата класа на музикантите от Guns като индивидуалности. Така Слаш и Маккаган са гост-музиканти в албума на Иги Поп "Brick by Brick". Само Слаш участва в записи на Боб Дилън и на Майкъл Джексън в "Give In to Me" и първоначалния риф на "Black or White" от албума на Майкъл - Dangerous. Заедно със стария си приятел Лени Кравиц Слаш свири във "Fields of Joy" и "Always on the Run" от албума на Лени "Mama Said", като тук Слаш е и съавтор на едно от парчетата. Любопитно е сътрудничеството на мистър Слаш в албума на вокалиста Сам Кинисън - "Leader of the Banned". В него свири и Си Си Девил (вече екс-"Пойзън"), и двамата гастролират в парчето "Highway to Hell". Та според ^Си Си Девил Слаш някога е кандидатствал за "Пойзън", но пичовете не го одобрили. Заедно с други "гитар хироус" Слаш е поканен да почете паметта на най-големия производител и първомайстор на китари Лес Пол. Още повече, че самият Слаш свири само и единствено на "Гибсън Лес Пол". . Някъде през '90 започват студиосесиите за записи на нов албум. През август hi мястото на Адлър идва МАТ СОРЪМ, познат на Guns от турнето през 1987 с Кълт. "Когато нещата около напускането на Стивън назряха, аз казах на останалите, че Мат е човекът, който ни трябва - разказва Слаш. - Той е невероятен барабанист, който обединява някак си духа на три десетилетия. Смяната е изключително сполучлива й става Мат железобетонната основа, върху която се гради всичко останало. Много мощен, много взривен барабанист, Мат е и доста скромен рокмузикацт. Той предпочита Да си носи истинското име. Роден е в Манчестър, Англия. Висок е 182 см, коса руса телосложение ,- здраво, як като биче, очи - сиво-сини. Отново-Слаш: "И когато-вечер седим с Дъф и слушаме "Дъ Кълт", аз го питам: "Как се казва тоя барабанис Той е просто номер едно!" И Дъф, разбира се, се съгласи." Така Мат Соръм присъединява към тялото Guns и става неговата най-подвижна част, е поне до 1997 изглежда така. По същото време към групата се присъединява и кейбордистът ДИЗИ РИЙД, cтар приятел от клубните дни. Неговата поява е свързана с концепцията на Аксел усложняване саунда на Guns, който твърди: "Можете да запишете 25 китарни парти една върху друга, но нищо не може да замени пианото. Новите албуми трябваше да са стъпка напред в аранжирането на звука." Целта е постигната, защото новите два албум| са наистина нещо съвършено ново като звук и като вглъбяване в музикалните форми, до днес обаче Дизи Рийд си остава най-невзрачният мъж в групата. Голобрадко с широ усмивка, той е винаги в сянка, /може би затова е и още в състава на Guns в наши дни/ даже повече и от гост хармониката Тед Ендриеди| Най-малко интервюираният. Истинско име Майкъл Рийд. Роден в Лос Анжелис. Ръст 179 см, коса - кафява, очи - зелени. Между есента на '90 н лятото на '91 пада здраво бачкане. Музикантите записв над 35 парчета в пет различни студиа: Рекърд Плант, Ей енд Ем, Студио Фиф Сикс, Имидж Рекординг в Холивуд, Коиуей в Лос Анжелис и Метълуър Рекординг в Торонто. Междувременно Слаш свири мяколко партии в парчето Неy Stoopid от едноименния албум /и един от най-добрите според мене албуми/ на рок динозавъра Алис Купър. Всичките нови записи на Guns са продуцирани от магьосника Майк Клинк, работил с тях и в Appetite fq Destruction и са миксирани от Бил Прайс. Гост-музиканти са имена като Майкъл Монр, Алис Купър, Уест Аркийн, автор на песните Yesterdays, Bad Obsession и "The Garden, братът на Аксел - Стюарт, Шанън Хун, Реба Шоу бекингвокали. На 25 юни 1991 г. излиза сингьлът You Could Be Mine, включен във филма Терминатор 2 с Арнолд Шмрценегер в главната роля Видеоклипът на песента е истински екшън' а ла Шварця, която накрая се появява в очи с музикантите и ги измерва със своето електронно ядрено устройство, с което се опитва да фокусира Аксел, но той с типичния си диктаторски поглед откава терминатора. Само до юли от You Could Be Mine, която е била готова още за Appettite са продадени повече милион и половина копия. На 3 септември е пуснат в продажба и вторият пилотен сингъл Don't Cry В най-първоначалния си вариант. Издаването на двата албума "Use Your Illusion" на 17 септември 1991 г. е прецедент в историята на музикалната индустрия - група да пуска на пазара два различни в един и същи ден. Този ден магазините са били отворени още в полунощ -и к-л на места е имало стълкновения между феновете. Продажбите на "Илюзиите" до лятото на 1992 са достигнали .'. милиона копия. Guns са доволни и по всички правила на маркетинга стягат багажите за двегодишно световно турне. Но преди неговото начало се случва нещо, което покруся сърцата на Guns маниаците. Според официалното съобщение на "Гефън" Изи Страдля напуска групата! "Човекът в сянка", но всъщност основен композитор и дори вокали| в някои от собствените си парчета в двата нови албума, е вън от играта. Тонове мастила се изписаха за причините, но всичко се върти около нежеланието на Изи да се впуска изтощителния двегодишен тур, който тогава предстоеше. "Не искам следващите години всяка вечер да свиря 10-15 парчета до втръсване" - обяснява Изи. Слаш ссе намесва в спора: "Сърцето на Изи просто не беше "Guns", в нещата, които правехме. Той просто си отиде." Така Изи просто "си отива" и разгаря кампанията около евентуалния нов "съпорт" на Слаш в китарните вариации. След нормалната пресдандания около този или. онзи кандидат, новият член е Гилбърт "Гилби" Кларк от неособено популярната лосанжелиска група. Стар приятел на Аксел. ГИЛБИ КЛАРК се прояви главно на уърлдтура, но фигурата на Слаш е толкова могъща, че -просто за втори китарист в тази група едва ли има място. Но така са решили самите Guns. На първите концерти в Германия феновете обаче не-са много гостоприемни появяват плакати с провокиращите надписи: "Къде е Изи?". И все пак днес Гилби се справя със задълженията си, макар и всички солови партии на китарата да са поети от Слаш. Дали обаче Гилби ще може да композира така, както правеше това Изи? Ако се съди по успеха на Guns в следващия албум май не. Световното турне "Use Your Illusion World Tour" или Get in the Ring Tour започна през юни '91, предшествано от загрявка из, клубовете L.A. N.Y. & San Francisco. Първият клон от турнето включва 35 концерта в САЩ и Канада.- Билетите са разпродадени за отрицателно време. През пролетта и ранното лято на; 92 турът минава през Европа, вкючително и два концерта в бившия соцлагер на 20 и 22 май, съответно в Прага и Будапеща. Изключителното щ/у,( което предложиха "Guns", просто надхвърли очакванията. Ние бяхме сред публиката и.опиянението беше пълно. Самият сценарий на шоуто е бил замислен цели осем.,-,месеца преди, да се осъществи. Освен дванайсетте фигури на сцената, участващи в шоуто на Guns, по време на обиколката на Стария континент музикантите са придружавани от 60 сценични работници, които преди всеки концерт превръщат близо 20 тона. железария в гигантска сцена. Към обслужващия персонал можем да прибавим 74 техници, 10 готвачи, петима оператори, няколко десетки бодиrapда, както и хората, които се грижат за външния вид на музикантите. А с помощта на голям брой камиони DAF се пренасят 7-тонна апаратура, тринайсетте китари на Слаш на обща стойност ISO хиляди долара и пианото на мистър Роуз. Крайният резултат от усилията на всички тези невидими герои бе видян откъм лъскавата страна от около 1,3 милиона зрители в 21 града на 13 държави. Но след напускането на Изи, сякаш идеите на Guns не са същите, въпреки успешните турнета, нов материал няма и няма. В последствие излиза албума The Spaghetti Incident?, но в него няма авторска песен. Като от него ще се запомнят като хитове: Since I don't have you и It ain't Fun След излизането на албума, обаче голямо турне така и няма, и единствената следа от групата е соундтрака към филма интервю с вампир: Simpaty for The Devil. От тогава до сега какво точно е ставало с Guns, и какво става и какво ще става хич не е ясно, към 1998 се разбра че Аксел е уволнил Слаш и Дъф, а в последствие Мат и Гилби. Имената на новите членове не са много ясни. Но се споменават световно неизвестните Томи Стинсън - бас, Пол Тобиас - китари, Бъкетхед - китари, Робин Финк - китари и някой си Браян на барабаните... Иначе от много време се говори за албум на име Chinese Democracy, много добро име му е подбрал г-н Роуз, в него може би се знае за едно единствено парче, което може и да влезне в албума, това е песента от филма End of Day, - Oh my God!... Не знам колко е готов албума, но знам че в началото на 2002 Guns имаха някакво излизане на сцена, и медиите обявиха че гласа на Аксел не е бил проблема, аз добавям че ако е имало проблем това е било звученето. Но ние феновете на GNR можем да се надяваме, че Аксел ще преживее гордостта си и ще пробва да събере ядрото /Слаш и Дъф/, за да можем да се порадваме пак на великите

4-05-2006 от Zig